Ако търсиш нещо, то само те намира. Понякога и да не го търсиш, пак те намира...

Съвсем преди малко "ме намери" блога на анна (annainyoubox), където прочетох собствените си мисли! да, моите! неща, които си мислех напоследък, или които винаги съм искала да формулирам и да изрека пред някого или пред себе си, бяха прилежно публикувани с големи бели букви на черен фон преди Цял месец. Явно хората не са толкова различни, уникални и неповторими, колкото си мислят... или поне блондинките не са... (въпреки че тук бих спорила)

И така, преди доста време "ме пратиха" на блога на yovko и от тогава никога не забравям уникалните му зодиакални есета. Ползвам ги като речник на всички действия, мисли и решения на хората, които не разбирам. Взимам само зодия и проверявам. Всеки път излиза по нещичко. Знам, знааааааам за астрологията и съвсем не съм и толкова отдадена, но неговите мисли не са хороскопи. Той просто доказва теорията, че хората не са толкова различни и с малко желание, повече опит и мнооооого интуиция, можеш да разбереш доста за всеки според психологичния профил на зодиакалния му знак. Дай боже всеки му такова разбиране и приемане на човешкото многообразие. Въпреки, че ... сигурно е тъжно... да знаеш толкова много. твърде много за хората.

Но стига толкова за yovko, в едно изречение можех да кажа, че това ми бе първата сериозна среща с блоговете. (точка) От онзи ден насетне знам, че ще дойде моментът и аз да пиша, но ей го на, сега пиша и още не съм сигурна, че е настъпил. Може да е дошла някоя депресия (въпреки че аз от такива неща не боледувам, но за това в друг пост), или пък някой комплекс (и това е слабо вероятно, но знае ли човек) или пък имам температура (тук термометърът се съгласява с мен, really) и заради това съм прописала, но... все от някъде трябва да се започне, нали?

Другата причина да пиша е, че в противен случай ще остана без приятели (след като вече останах без безплатни минути за този месец). Защото ако от написаното до тук изглеждам срамежлива, затворена или нерешителна, то трябва да кажа, че това съвсем не е така. Така е само спрямо писането, но затова пък компенсирам с толкова много говорене и по малко театър, че се страхувам че и най-верните ми фенове скоро ще се уморят и ще "напуснат салона". Но просто съм такава. Експресивна. Компенсирам за детството. (тук се радват психолозите) Обичам да говоря ... да се слушам ... да слушам и други, разбира се (когато имат какво да кажат) ... а няма да разправям какъв кеф е, когато говоря с друг talk lover като мен. Няма такъв оргазъм просто! е тук започнах да прекалявам... Явно обичам и да се чета :) А философията ми за говоренето е много проста: най-лесният начин да изчистиш и подредиш главата си е като облечеш всички мисли с думички. Най-малкото така се категоризират много по-лесно. А ако не си много рус/а, може да откриеш в главата си и някои доста интересни и полезни хрумвания. Защото, както братовчед ми вярва, през главите на хората минават потоци от мисли. Непрекъснато. Разликата между нас е до колко умеем да ги улавяме и контролираме. (при някои летвата е на ниво: да ги забелязваме). Няма моменти без мисли. Няма празни глави. Ако не вярвате, опитайте да не си мислите за нищо.... А сега опитайте да не си мислите за розов слон. Е, хайде де! нали? не може!

За ловците на сънища не знам, но най-добрите ловци на мисли са думите. И за мен оттам - говоренето. Факт е, че писането е още по-advanced ниво, аз затова и се мъча тука...
И все пак, трябва да отбележа, че единственото писане заради самото писане е писането в дневник (личен) (според мен). Всичко останало, Включително и Изключително блоговете - си е до някъде нарцистично удоволствие. Знаеш, че ще те четат...надяваш се поне. Докато пишеш дори си представяш, че говориш на хора (не само на себе си). Не е чиста монета и това си е! Но пък е голям гъдел, признавам...

Понеже ми е първи пост, простено ми е да съм толкова разточителна и с много думи да не казвам нищо. Ще гледам да се поправя от тук нататък. Ето - първа блог-цел: сетната! (а, и да не използвам толкова англицизми, дори когато ми харесват).